Мария Сутич

От  Administrator
Оценете статията
(1 Оценка)

 

Родена  в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и майка Елена, в кв. Вароша в близост до църквата „Св.Богородиця”в Пазарджик.

Учи се в местното килийно училище,  при учителя Илия Икономов. Като девойка  е взета от семейството на Георги  Консулов и  е отведена в Белово, за  помощничка в домакинството на Консулови. Омъжва се за Иван Сутич /Шутич/, далматинец от Дубровник /Хърватско/, който през 1876 заедно с други далматинци работи в Белово по строежа на  барон Хиршовата железница. Мария и Иван живеят в Белово, където е създадена цяла колония от работници по железницата, от различни националности.  Когато в обиколките си из селата /април 1876/ Хвърковатата конна чета, водена от Г. Бенковски посещава и Белово, Иван Сутич решава да тръгне с четата. С него тръгва и Мария  /27 апр. 1876/, която е единствената жена в състава на четата.  При едно сражение в близост до с.Липян, Тетевенско тя е заловена с част от въстаниците. Откарана е в София и прекарва три месеца в мрачните килии на Черната джамия, подложена  на изпитания,  подигравки и безброй  унижения, устоява и на опитите да я потурчат.  В резултат на застъпничеството  на чуждите консули и най-вече на чуждото поданство на мъжа й, Мария и Иван са освободени. Скоро след Освобождението /1878/  мъжът й умира. През 1907 тя се омъжва повторно за Димитър Овчаров, началник на пощата в кв. Кършияка” в Пловдив. Мария Сутич няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг: син, Борис Димитров Овчаров /р. 17 март 1898 / и дъщеря, Мара Димитрова Овчарова /р. 26 август 1906/. Бюст – паметник на МС е поставен в алеята на възрожденците в Пазарджик

 

 

Търсене

В момента има 12 посетителя в сайта