Стоимен Борисов Дъбов

От  Administrator
Оценете статията
(1 Оценка)

 

Стоимен   Борисов Дъбов (5.V. 1925, с. Мало Конаре- 26.VII 2010, София) - лекар, офталмолог,

проф. Завършва с отличие основно образование в родното си село и средно в Мъжката гимназия в Пазарджик.

Член  на РМС (1940) и на БКП (1944). Партизанин в отряд „Ангел Кънчев". Участва в партизански акции и в сражението на вр. Милеви скали. Доброволец, в последствие капитан по време на Втората световна война (1939-1945). Висше образование получава в Ме-дицинския ф-т в София. Работи в Пазарджик като онколог (1953-1954). След спечелен конкурс постъпва в ИСУЛ като клиничен ординатор по очни болести (1955). Специализира електрофизиология на окото в Чехословакия, патохистология и микрохирургия на окото във Франция и в СССР. Асистент (1958), доц. (1966), проф. (1973). Защитава дисертация „Прогноза на ретинобластома" за кандидат на медицинските науки (1968), а през 1983 дисертация „Нашият опит в микро-хирургията на окото" за присъждане на научната степен „доктор на медицинските науки". Ръководител на Очната клиника във В МИ в София (1971-1990). Директор на новосъздадения Научен институт по очни болести (НИОБ) (1981). Ръководител на „Научно медицинско дружество по офталмология" (1976-1990). Почетен член на Българското д-во по офталмология (1995). Създател на онкоофталмологичната диагностика и хирургия в България, открива методи за лечение на кисти и злокачест-вени образувания на ретината, които едва след 30 г. са преоткрити в Америка. Републикански офталмолог, предател на Научното офталмо-логично д-во, заслужил лекар. Работи във всички области на офталмологията. Главните му научни постижения са в областта на патохистологията, електрофизиологията, офталмоонкологията, микрохирургията, като издига цялата хирургия на очната ябълка на микрохирургическо ниво. Има приноси в проучване на разпространението на оч¬ните тумори в страната. Създава патохистологична, електрофизиологична и лазерна лаборатории и др. секции и направления, в които са обучени профилирани специалисти. Има над 300 публикации в наши и чуждестранни научни издания, сборници и списания, както и 12 монографий самостоятелно, в съавторство и под негова радакция: „Ретинобластом" (1971), излязла и на руски език (1973), „Болести на орбитата" (1976), „Детски очни заболявания" (1978), „Меланобластом" (1979), „Актуални проблеми в офталмоло-гията" - съвместно българо-съветско издание (1981), „Ретина" (1982), „Офталмохирургия" (1982), учебник по офталмология, претърпял 3 издания, и др. През 2005 издава „Моят път в офталмологията", в която проследява житейския си път и творческото си израстване. Преподавател в ИСУЛ и в Медицинска академия на студенти и на лекари специализанти. Под негово научно ръководство са защитени 26 кандидатски дисертации. Хабилитирани и повишени в степен са над 15 негови сътрудници. По негова инициатива всяка година се провежда конференция „Новости в офталмологията", на която се присъжда учредената от него награда „Млад офталмолог" за най-добър доклад. Почетен гражданин на Пазарджик (1986).

Търсене

В момента има 3 посетителя в сайта