Константин Николов Христович

От  Administrator
Оценете статията
(2 оценки)

 

Константин Николов Христович(27 .VII. 1893, Пазарджик - 10.V. 1969, Пазарджик) -агроном, обществен и музеен деец.

Първоначално учи в „Синьото училище" в Пазарджик. Средно образование завършва във Френския колеж „Св. Августин" в Пловдив. Следва висше - агрономство, в гр. Монпелие, Франция. От 1 декември 1935 г. читалищното настоя-телство го избира за уредник на музей „Иван Войводов" при читалище „Виделина". Агроном по специалност, проявява изключителен интерес към историята на родния край. Съдейства за развитие на музейното дело - събирателска и фондова работа, експониране, екскурзоводско обслужване и популяризиране. Като общински съветник насочва вниманието на Градската общинска управа към поставяне възпоменателни плочи на възрожденци, съдейства за консервация на иконостаса в черквата „ Св. Богородица". Работи упорито за настаняване на музея в подходяща сграда, за превръщане домовете на Константин Величков и Станислав Доспевски в къщи музеи. По време на близо 20-годишната му дейност във фондовете на музея постъпват хиляди документални и веществени паметници, много от тях уникати, върху основата на които се изгражда впоследствие експозицията на Общия народен музей. Своите проучвания - археологически, етнографски, исторически, географски, предоставя за публикации на утвърдени в своята област специалисти. Проучванията си за В. Левски предава на Любомир Дойчев при написване на книгата му „Левски в светлина" (1943); сведения за Станислав Доспевски изпраща на проф. Васил Захариев за „Монографията"; на проф. Иван Батаклиев предоставя материали, свързани с историята на града и околностите за книгата му „Пазарджик и Пазарджишко". Новооткрити музейни старини уредникът оповестява в местния печат поднадслов„Археологически вести" и „Музейни старини". През юни 1936 К. Христович и Димитър Цончев - директор на Пловдивския музей и библиотека, правят обиколка по склоновете на Родопите. Обхождат средновековната крепост Баткунион и предлагат на Националния археологически музей и МНП да бъде проучена, събират сведения за манастира „Св. св. Петър и Павел". През 1937 уредникът обогатява музея с археологически находки, нумизматични колекции, оръжие, накити, тефтери на занаятчийските сдружения, възпоменателни медали на възрожденци и т.н. Сред тях се откроява съкровището от с. Величково - сребърни монети от тракийското племе дерони, датирани от V в. пр.Хр. През 1941-1946 активно съдейства за преустройството на къщата на възрожденския учител Йордан Ненов в музей и създаване на експозиция, открита за посещение на 1 окт. 1946. Избран като музеен сътрудник в състава на учредения на 15 май 1952 Съвет към музея, към отделение „Просвета и кул-тура" при ОНСДТ.

Търсене

В момента има 11 посетителя в сайта