Илия Минев е роден на 5 декември 1917 година в Саранбей (днес гр. Септември) в заможно, земевладелско семейство.

През 1930 г. учи в мъжката гимназия в Пазарджик, но не завършва там, а се мести във Френския колеж в Пловдив, където получава средното си образование. Следва химия и лозарство в Тулуза, където се запознава с Франсоа Митеран. Завърнал се в страната, активно се включва в легионерското движение и в периода 1941-1944 г. е избран за член на главното водачество на СБНЛ, същевременно завеждащ отдел "Външно-политически" и водач на легиона в Пазарджик. На 10 септември 1944 година е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите – “оказва системна съпротива на комунистическата партия”. Държавният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се “разминава” с 25 години затвор. С кратки промеждутъци прекарва там чак до 1978 година. През 1975 година по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8. Този период е прекарал във всички затвори на страната – най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Пускат го няколко пъти под домашен арест в гр. Септември. На 16 януари 1988 година в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), като той става първи негов председател. "Има в света един човек, който е много изстрадал и преживял повече време в затвора като борец за човешките права от мен. И това е българинът Илия Минев". Признанието не е на кого да е, а на нобелиста Нелсън Мандела. То дойде доста късно и създателят на Независимото дружество за правата на човека не можа да го дочака Умира в нищета на 6 януари 2000 г.